Какви са причините да не пътуваме на стоп?

На всички трябва да е ясно, че стопа е опасен в определени ситуации - същите могат да се случат и без да пътувате на стоп !

• Никога не се знае, какъв човек те качва. Все пак в България има доста народ, които не са наред с главата и им идват странни идеи. Това е и причината, поради която не е желателно само момиче да пътува на стоп. За съжаление дори и в България се случват неприятности в подобни ситуации. Перфектния вариант за пътуване е момче и момиче.
• Може да попаднете на лош шофьор или в лоша ситуация. Имам познати, които са попадали в неприятни катастрофи (особено по пътища с повече завои), но за щастие съм слушал разказите от собствената им уста. Дори и човекът, който ви качи да кара перфектно, винаги може да се намери някое говедо, което си мисли, че е безсмъртно и да ви блъсне. Лично на мен ми се е случвало колата, която ме е качила, да спука гума със 180 км/ч.
• Може да закъсате в град, село или местност, където да си имате неприятности. Самото естество на тези неприятности може да е много различно. Я на някой пиян идиот няма да му хареса, че се мотаете с раница наоколо; я полицаите ще решат, че сте скитник (за това съществува глоба определена със закон); или просто няма да сте взели с вас спален чувал и ще зъзнете цяла нощ на някоя пейка и т.н. Примерите са много.

Могат да се изпишат още нещица, но смятам, че който е искал да се откаже да пътува на стоп, вече го е направил!

А какви са причините да пътуваме на стоп?

Те са много и разнообразни:

• Някои хора пътуват на стоп поради липсата на пари. Така беше и при мен в началото. Когато искаш да се прибереш или да пътуваш до някъде, а нямаш пари за пътни, това е много добър начин за придвижване (а понякога и единствения). Повечето хора практикуват стопа поради тази причина, докато са студенти.
• Други пътуват на стоп заради самото стопиране. След като известно време пътуват из страната (и не само) на стоп, някои хора (както и аз) започват да изпитват удоволствие от пътуването. Много пъти съм имал достатъчно пари в джоба, за да се кача на автобус или влак, но въпреки това съм излизал да махам. Вече имам и собствен автомобил, но продължавам да пътувам на стоп.
• Истината е, че хората, които можеш да срещнеш докато пътуваш, са много по-различни от тези, които срещаш в ежедневието си. Аз съм си намирал много приятели, както и квартира, а и работа благодарение на хора, които са ме качвали на стоп. Да не говорим за случаите, в които се оказваш в някаква кръчма или заведение, защото шофьора е решил да почерпи, да ви даде пари за пътни и накрая да ви изкара на изхода на града за да си хванете стопа по-нататък!
• Със стопа никога не знаеш, къде точно ще стигнеш (това не винаги е приятно). Един от вариантите за разходка е да отидете на някой изход на мястото, където живеете, и да стопирате. Колата, която ви спре, може да пътува за там, където не сте и предполагали, че искате и/или можете да отидете.
• Последното е свързано с пътуването на стоп сам. Тази точка може да ви се стори глупава, но освен мен съм срещал и други хора, които са усещали посочения по-долу ефект. В общи линии се оказва, че докато стопираш 2 часа, на разклона за Ботевград например, имаш достатъчно време, да си подредиш мислите и да прехвърлиш през главата си всички свои действия. Крайният ефект при мен (разбира се не от едно стопиране) е, че станах много по-спокоен и уравновесен. Това надали ще се случи на всеки и не е нещо, което можете да предизвикате умишлено. Може би човек трябва да е склонен да си прави самоанализ, за да го усети и използва за самоусъвършенстване.

Мога да добавя още неща, но не виждам смисъл - Вие сами ще ги откриете за себе си.

За да обобщим: Пътуването на стоп не е за всеки. Донякъде човек трябва да е свободомислещ, а и непукист, за да потегли на стоп из България или в чужбина. Ако някой ден ви се прииска да пробвате, не се колебайте - може би стопа ще промени свободното ви време и ще разшири мирогледа Ви.